[Людмила Станева]
Версия для печати

Имало едно време една Розова Пантофка. Тя живеела в едно тъмно шкафче за обувки.
Вдясно от нея квартирували два важни государя — два Черни Ботуша. Те по цял ден дремели, а когато се събуждали, единия Ботуш, който е лупил по-изтъркан и затова се мислил за по-голям брат, казвал:»Помниш ли, братле, какъв хубав бял сняг газехме през зимата?»А по-малкият му брат му отговарял:»Помня, бате, как да не помня? Ех, защо сега не е зима?!» И заедно дълбоко въздишали…
От лявата страна на Пантофката живеели две бели пъргави Маратонки. Но те по цял ден се губели някъде, а когато се прибирали, не спирали да приказват за мачове, топки и зелена трева.
Само нашата Розова Пантофка нямала нито братче, нито сестриче и нямала с кого да приказва и никога не излизала от шкафчето си.
Един ден Стопанката на голямата къща, в което се намирало това антре, отворила шкафчето, извадила Пантофката и сърцето на розовата нещастница се спряло от мъка: тя помислила,че ще я изхвърлят на боклука. Но стопанката не я изхвърлила, а я сложила под масата.
И изведнъж нещо мекичко, пухкавичко и топличко се сгушило в нея. Това лупило малко котенце.Розовата Пантофка го прегърнала и се засмяла от щастие…
Сега вече и тя си имала другарче!!!

2009

Соавторы: Пламена, Эмилия, Симеон(7лет.), Асан, Габриела(6лет) и их друзья!

перевод на российский язык тут:http://www.chitalnya.ru/work/417704/

Рейтинг работы: 0
Количество отзывов: 0
Количество просмотров: 88
© 23.09.2011 Людмила Станева

Рубрика произведения: Поэзия -> Стихи на зарубежных языках
Оценки: отлично 0, любопытно 0, не заинтриговало 0